Венелин Йорданов Ганев е роден на 04.02.1880 г. в Русе. През
1898 г. завършва право в Лайпциг; три години по-късно става лисансие по право в
Женева, където получава и висше музикално образование. Разностранните му научни
интереси са свързани освен с правото (Общата теория на правото, Търговското
право и Историята на правото) и със социологията.
През 1908 г. става редовен доцент в Юридическия факултет на
Софийския университет, от 1913 г. е извънреден, а по-късно и редовен професор
(1918 г.). На два пъти е избиран за декан на Факултета (1914-1915, 1916-1918
г.) и за дълъг период ръководи Катедрата по търговско право (1918-1919,
1939-1948 г.). През 1919 г. става дописен член на БАН (изключен през 1949 г. и
посмъртно възстановен като член-кореспондент през 1991 г.).
Като преподавател
в Юридическия факултет от 1908 до 1948 г. води лекционните курсове по Обща
теория на правото и Търговско право (Обща част, Търговски дружества, Търговски
сделки, Търговски договори, Несъстоятелност). В различни периоди
преподава и Наказателно право, Гражданско съдопроизводство, Междудържавно право
и Конституционно право.
Венелин Ганев изпълнява важни
държавни длъжности: министър на правосъдието в правителството на Теодор
Теодоров (1919 г.), член в българската делегация за мирните преговори в Париж
през 1919 г. и Пълномощен министър във Франция през периода 1920-1922 г.
Народен представител в XXI-то
Обикновено народно събрание (1923-1927 г.). В последните години на активната си
обществена и научна дейност проф. Ганев става Регент на Царство
България (1944-1946).
Научната работа на В. Ганев се допълва от
неговите усилия за формирането на среда на дискусия сред все още младата
българска правна и философска общност. През 1925 г. професорът създава
„Социално-философско общество“, което развива до принудителното му закриване
през 1947 г. В подобен план гражданската си позиция Венелин Ганев отстоява с
организирането през 1924 г. на Българската лига за правата на човека и
гражданина. Лигата принудително преустановява своята работа през периода
1938-1945 г. по силата на действалото през периода рестриктивно законодателство
относно дейността на неправителствените организации. След възстановяването на
дейността на Лигата с издаването на труда Демокрация.
Същност и основни начала. (С., 1946 г.) и на собствен конституционен проект (С., 1947 г.) В. Ганев открито настоява за
гарантирането на демократичните принципи
при полагането на основите на новата републиканска уредба. В резултат
заради несъгласието си с управлението на Отечествения фронт професорът е
арестуван и подложен на гонения. Изселен е в Плевен, а по-късно и в Дряново. Завръща
се в София едва през 1956 г. без възможност да се занимава с преподавателска
работа. Почива на 25.03.1966 г.
